Изкуството и занаятите на Трявна

Будни и просветени люде е имала Трявна, носители на културен и икономически напредък. Земята била малко и неплодородна. Това става предпоставка за бурно развитие на занаятите. Традиционните занаяти като куюмджийство, казаслък, гайтанджийство, мутафчийство, копринарство, коларство, розопроизводство, самарджийство, медникарство и др. задоволяват битовите потребности на местното население. Не малка част от произведените стоки достигали Цариград, Смирна, Бейрут, Одрин, Москва, Одеса и др.

Това, което допринася за непомръкващата слава на Трявна и в продължение на два века се превръща в основен поминък на местното население са художествените занаяти - дюлгерство, резбарство, иконопис.

Основните фактори, които определят появата и развитието на тези занаяти можем да определим в две посоки. От една страна - живописната природа, богатството на дървен материал и духовността на хората в този край, а от друга - близостта до старата българска столица, традициите на Търновската художествена школа и множеството преселници от там.

Като количество и качество, художествената продукция на тревненските майстори достига такова високо равнище, че с пълно основание можем да говорим за обособена школа. В България тя е най-стара между възрожденските и най-широко обхваната в географски смисъл.

Най-много тревненци, при това не само от Трявна, но и от близките села се посветили на дюлгерския занаят. Майсторите-дюлгери строят къщи, църкви, училища, мостове, чешми не само по цяло Българско,но и във Влашко, Сърбия, Турция, Персия (Иран).

Много често майсторите строители били и отлични резбари. Под сръчните им ръце дървото се превръщало във вити лозници, рози и слънчогледи, пеещи птици.

Не им отстъпвали по майсторлък и тревненските иконописци. Шестте зографски рода в своите фамилни ателиета сътворяват хиляди икони, разнесли славата им в над 500 селища по цяла България. Строги или усмихнати, вглъбени или жизнерадостни, иконите на тревненските зографи пренасят през годините духовността на времето, в което са създадени.

Увеличен размер

В Трявна е съхранен единственият възрожденски архитектурен ансамбъл-площад, носещ името на Капитан Дядо Никола. Часовниковата кула, построена през 1814 г, заедно с "Кивгирения мост", съграден през 1844-1845 г са се превърнали в символ на града.

Най-старата църква на този площад е църквата "Св. Архангел Михаил", паметник на културата с национално значение.
Тя е обновена през 1819 г след нейното опожаряване през 1798 г от кърджалиите.
Чудесният дърворезбен иконостас е дело на тревненски майстори. Владишкият трон е един от образците на тревненското резбарско изкуство. Иконите са изписани от изкусни майстори иконописци. В църквата се съхранява и една реликва - "Царският кръст", предаван от поколение на поколение. Той е направен от чемширово дърво, върху което са резбовани 12 евангелски сюжета.

Обратно към първа страница